Условие: “Лов” е игра, която описва конфликта между сигурността и социалното взаимодействие. Двама души излизат на лов. Всеки може да реши дали да преследва сърна или заек без предварително да знае решението на другия. Всеки може и сам да хване заек, но се нуждае от съдействието на другия, за да улови сърна, която обаче струва повече от заека.

Решение: В този случай, за разлика от играта “Дилемата на затворника” няма една “най-добра стратегия”, независеща от решението на другия играч. Избирането на заек е безрисково решение – то винаги носи еднакъв брой точки, докато избирането на сърна носи риск: ако другият е избрал заек, вие оставате без точки.

Друг пример за подобна игра е двама души, които трябва едновременно да гребат в една лодка. Ако и двамата го направят накрая ще стигнат брега, но ако само единият гребе той ще изхаби напразно усилията си.

Анализ: Това, което тези две игри илюстрират, е, че работейки заедно можем да постигнем много повече. Можем да получим по-добри резултати, за по-кратко време и с по-малко усилия. Но за целта отново е нужно доверие. Необходимо е да знаеш, че и другият ще вложи в изпълнението на задачата толкова усилия, колкото и ти. В противен случай или работиш напразно и няма да постигнеш нищо, или ще си принуден да разделиш резултатите от труда си с някой, който дори не си е мръднал пръста. Предполагам на доста хора се е случвало да работят по някакъв проект заедно хора, които не правят нищо и в един момент се оказва, че сами сте си свършили цялата работа. От собствен опит мога да кажа, че не е много приятно. От друга страна, да попаднеш в екип, в който всеки има какво да даде и всеки допринася с нещо за общия резултат, е наистина удоволствие, както от съвместната работа, така и от крайния успех.

Останалата част от поредицата можеш да прочетеш тук – Теория на игрите.

share button