Теория на игрите: Дилемата на затворника (1)
Условия: Двама души са арестувани от полицията, но няма достатъчно доказателства срещу тях. Ако единият предаде другия, а вторият – не, то първият арестуван го освобождават, а вторият получава 10г. затвор. Ако и двамата запазят мълчание получават по 1г. затвор, а ако се предадат взаимно – по 5г. затвор. В тази игра участникът ще извлече най-голяма полза за себе си, независимо от решението на другия, ако реши да го предаде: така ако и другият го е предал, ще получи само 5г. затвор, а не 10г., а ако пък другият е мълчал ще бъде освободен, вместо да прекара 1г. в затвора.
Решение: Доминиращата стратегия, или стратегията, която всеки играч би трябвало да избере, е винаги да предава другия. Тъй като и двамата играчи мислят по същия начин, резултатът е, че винаги и двамата получават по 5г. затвор, вместо и двамата да мълчат и да получат по една, което би било по-добре за тях.
Анализ: Замислял ли си се колко често правим точно това. Избягваме да се доверяваме на хората, защото очакваме, че мислят единствено за себе си и единствената им цел е да ни изиграят. Уж за да се предпазим, гледаме от своя страна също да ги изиграем, за да не сме единствените прецакани. И така и двамата се озоваваме в по-лоша ситуация, отколкото ако бяхме проявили малко повече доверие един на друг и бяхме играли честно. Получава се един затворен кръг. Може и да си започнал с най-добри намерения, но ако веднъж те измамят, следващия път едва ли ще си чак толкова доверчив, дори и да става въпрос за взаимоотношенията ти със съвсем друг човек.
Пример: Да вземем примерно един доставчик на прясно мляко и съответният купувач. Продавачът би имал най-голяма полза да продава качествен продукт и да получава добра цена за него. Купувачът би искал да получи качествена стока срещу справедлива цена. Но вместо да се получава така, продавачът разрежда млякото, за да продаде по-голямо количество, а купувачът съотвено не е съгласен да дава висока цена, защото знае, че качеството е ниско. И именно ниската цена кара продавача да разрежда млякото. Резултат – двама губещи. Продавача и купувача се мамят взаимно, като в крайна сметка единият получава лош продукт, а другият много ниско заплащане.
А всичко можеше да е много по-различно, ако просто имаме малко повече доверие един на друг.
Цялата поредица можеш да прочетеш тук – Теория на игрите.
No related posts.
3 Коментара на “Теория на игрите: Дилемата на затворника (1)”
Ha: 7 фев , 2011, 16:18
при престъпниците в затвора всеки гледа да се отърве с цената да това да вкара другия. А и това си е психологическа игра. Никога не може да си сигурен, че „другарчето ти“ няма да те издъни теб та затова така е получава
Ha: 10 фев , 2011, 21:49
[...] постинг от поредицата, обясних какво представлява Дилемата на затворника и рационалното решение на тази дилема. Теорията обаче [...]
Ha: 17 мар , 2011, 21:32
[...] В този случай, за разлика от играта „Дилемата на затворника“ няма една „най-добра стратегия“, независеща от [...]
Добави коментар