Играта “Диктатор” прилича на “Ултиматум”. Резултатите от нея често се използват като опровержение на “хомо икономикус” – човекът, който се интересува единствено от себе си.

Условия: В тази игра първият играч (“предлагащ”) разделя определено количество средства на две части, като едната запазва за себе си, а другата остава за втория играч, чиято роля е единствено да получи предложените му средства. Ако хората действаха водени единствено от собствения си интерес, то “диктаторът” би отделил за себе си цялата сума и не би оставил нищо на втория играч.

Резултати: При реално проиграване обаче “диктаторите” почти винаги дават на получателя някаква част от парите и така намаляват своята сума. Според някои учени това се дължи на алтруизма на хората, според други обаче причина за действията на играча е страхът му, че ако вземе всички пари за себе си, провеждащите експеримента ще си изградят лошо мнение за него.

Интересно е, че когато опциите на “диктатора” се увеличат и той може да избира да даде пари, да не даде нищо или да вземе пари от втория играч, тези които преди са давали пари сега често избират да вземат от другия. Едно от възможните обяснения е, че играчите възприемат първата игра като игра за “даване”, т.е. колко да дадат, а втората – като игра за “вземане”, т.е. колко да вземат. Според друго обяснение хората определят дадено поведение като добро или в зависимост от възможните алтернативи, т.е. в различни ситуации едно и също решение може веднъж да е приемливо, а друг път – не. При втория вариант на играта има по-лоши алтернативи от това да не дадеш нищо, поради което това действие може да се възприеме като добро.

Цялата поредица можеш да прочетеш тук – Теория на игрите.

бутон за сайт