Това е една поредица за малките ежедневни усещания, които ни карат да се чувстваме живи. Останалите постове можеш да прочетеш тук: „Шесто чувство“

Розовият изгрев.
Оранжевият залез.
Звездите в нощта, особено на някое много тъмно място, където още се вижда млечният път.
Безоблачното синьо небе през есента.
Усмивката, дори и на един непознат.
Познато лице сред тълпата от хора в големия град.
Приятел, който не си виждал отдавна.
Разцъфнали цветя, независимо какви, кога и къде.
Дете, играещо на люлките.
Любима вещ (кратичка, плюшена играчка, мидички от морето и шишарки от планината).
Детска рисунка с тебешир върху тротоара.
Съвсем обикновени, ежедневни неща, като например идващия автобус, когато се прибираш към вас в ледена зимна вечер.
Природата, защото във всичките си проявления е красива.
Снимка, пазеща скъп спомен.

Списъкът продължи ти…

сподели бутон