Това е една поредица за малките ежедневни усещания, които ни карат да се чувстваме живи. Останалите постове можеш да прочетеш тук: “Шесто чувство”

Песента на птиците рано сутрин.
Песента на щурците през летните вечери, която успявам да чуя дори и тук в София.
Гласът на любим човек.
Едно обикновено “Здравей!”, “Добър ден!” или “Благодаря!” изречено с усмивка.
Глас на приятел, когото не си чувал отдавна.
Първото проплакване на бебе.
Звъненето на телефона, когато очакваш важно обаждане.
Превъртането на ключа в ключалката, което означава дълго очаквано завръщане.
Смехът на дете, тичащо по улицата.
Училищният звънец, когато бяхме малки.
Ромонът на стара селска чешма или планинско поточе.
Любима песен.
Дъждовните капки по прозореца в мрачния съботен следобед.
Шепотът на вятъра сред листата на дърветата в гората.
Звукът на морските вълни, разбиващи се в брега.
Думите „Обичам те” произнесени искрено.

бутони за споделяне