Това е една поредица, която ще излиза всяка сряда и ще ти даде някоко идеи как да откриваш по-лесно хубавите неща около теб. Те са вдъхновени от една статия, която прочетох тук, макар и несъзнателно да съм ползвала част от тях още преди това. Надявам се по-подробните примери, които ще дам, да ти харесат и да ти помогнат да се усмихваш повече. Можеш да прочетеш предишните статии тук.

Нещата, които те заобикалят всеки ден. И с които си толкова свикнал, че дори не ги забелязваш. Но без които животът ти не би бил същия.

Мобилният телефон, с който се свързваш с най-близките си хора, независимо къде се намираш. Компютърът и интернет, с които можеш да намериш всяка информация, която ти е нужна, за секунди. Радиото и телевизията – за дългите дъждовни следобеди, когато не ти се излиза никъде. Автомобилът, с който да се прибереш по-бързо удома. Дори и някои съвсем прости неща. Като електрическата крушка, за да не стоиш на тъмно. Химикалката, с която да надпишеш картичка до приятел.

Затова следващият път, когато телефонът ти няма обхват, помни, че писмата пратени по пощенски гълъб не винаги са пристигали. Когато интернета ти прекъсне за десет минути, не забравяй, че за да намериш същата информация в библиотеката, ще ти трябват два часа. Ако не можеш да уловиш любимото си радио, припомни си, че в миналото хората са можели да слушат музика само наживо. Щом отново попаднеш в задръстване, бъди сигурен, че дори и така вероятно ще стигнеш по-бързо, отколкото ако се движеше с каруца. Ако токът спре за малко и останеш на тъмно, запали си свещ и не забравяй, че в миналото не е имало крушки, които да светят. А щом химикалката ти спре посредата на изречението, помоли някой да ти услужи с друга – по-лесно е отколкото да пишеш с паче перо.

Всеки предмет около теб прави живота ти по-лесен. Понякога обаче приемаш това за даденост, сякаш всяко едно нещо трябва безпроблемно да ти служи цял живот. И забравяш, че само преди 5, 10 или 100 години хората не са имали същите удобства, които имаш днес. Забелязваш предметите наоколо само когато спрат да работят. А би трябвало всеки ден да си благодарен за това, че ги има, и че животът ти е малко по-приятен или поне малко по-лесен благодарение на тях.

За момента това е последният пост от тази поредица, надявам се да ти е харесала :) Ако ми хрумнат нови идеи по въпроса, може да последва и продължение.

бутони за споделяне