О, може, може, и още как. Колкото и да не ни се вярва, по света стават и хубави неща. Само че ние дотолкова сме свикнали с лошото, слушаме постоянно за престъпления, лъжи, измами, че когато стане нещо хубаво, не ни се вярва.

Ако някой успее в нещо, все го отдаваме на случайността и късмета или пък се питаме колко ли връзки е използвал той, за да стигне до успеха си. Ако някой направи някакво добро, просто ей така, защото е добър човек, все го обвиняваме, че има някакви задни мисли, користни причини и очаква да извлече някаква полза, защото не вярваме, че добро може да се прави и без да се иска нещо в замяна. Ако пък на нас ни се случи нещо хубаво, търсим някаква уловка, убедени сме, че трябва да има нещо, което да не е наред, просто защото твърде често в миналото вече е ставало така. Не вярваме, че може толкова прекрасно нещо да ни се случи точно на нас. Поради това изпускаме много възможности и не успяваме да се зарадваме истински на много хубави моменти.

За да ти се случи нещо хубаво, първо трябва да повярваш, че то е възможно, че един ден може да стане истина. Как ще изкараш шестица на изпита, ако не вярваш, че можеш? Щом смяташ, че максималните ти възможности стигат до четворка, тогава какво ще те мотивира да седнеш да учиш, да положиш някакви усилия и наистина да изкараш шестица? Как очакваш да се влюбиш, ако не вярваш в любовта и смяташ, че щастието на всички влюбени около теб е твърде хубаво, за да е истина? Как ще си намериш хубава работа с добра заплата, ако смяташ, че подобни неща не се случват с обикновените хора и затова изобщо не кандидатстваш по такива обяви? Как можеш да спечелиш игра, която си предварително убеден, че ще изгубиш и затова не даваш всичко от себе си?

Изобщо не разбирам защо така хората в един момент са решили, че по света стават само лоши неща и затова всичко добро и красиво не може да е истина, а трябва да е нереално. Не трябва ли да е точно обратното – да вярваме в доброто и да казваме, че лошите неща са твърде лоши, за да са истина? Или до толкова сме свикнали с негативното, че сме по-склонни да повярваме в способността на хората да са жестоки и да се нараняват, но не можем да повярваме, че могат да правят и добро.

Хубави неща се случват. Съвсем реално и истински, в този град, в този ден, в този момент. Все пак вярно е, че “не всички неща са толкова хубави, колкото ни се струват – някои са значително по-хубави.”

С това продължавам една стара поредица: “Поговорките”, макар да не е точно поговорка, но все пак доста често използван израз. Имам написани в черновите си доста части от текстове за тази поредица и май най-накрая им дойде времето да взема да ги донапиша и дооформя :)

share button