Когато започнах тази поредица бях си направила списък с поговорки, които по някакъв начин ме бяха накарали да се замисля. Тогава не се бях сетила за тази; припомних си я благодарение на коментара към този постинг (а наскоро и Чуденка писа по въпроса). Първата мисъл, която ми хрумна тогава, беше колко трудно се намират сговорни дружини днес.

Все ще се намери някой, който да се оплаква, да мрънка за нещо – че планината е прекалено тежка, че трябвало да се повдигне първо отляво, а не от дясно, че изобщо не трябва да се повдига точно тази планина. Ще има някой, който да критикува идеите на другите, без да дава свои собствени – не му харесва да вдига планината, но не предлага как тя да се заобиколи или от къде да мине тунела под нея. Трети пък ще се преструва на част от дружината, но всъщност ще чака някой друг да свърши работата вместо него, а после ще се похвали как със собствените си ръце е вдигнал планината. Най-често срещаните ще са “експертите по повдигане на планини”, които ще стоят отстрани само да дават акъл и да командват повдигането.

Сговорни дружини се намират трудно. Но когато се събере такава, тя може много повече от това да повдигне една планина. Остава да се надяваме, че дружините ще са сговорни само когато става въпрос за нещо добро. И че повдигайки планината, няма да я захвърлят с трясък обратно на земята, разбивайки я на милиони каменни песъчинки. А внимателно ще я поставят малко по-високо, по-близо до слънцето, така че лъчите му да огряват всичките й склонове.

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Поговорките.

сподели ме