След 2 седмици прекъсване, почвам нова поредица. От доста време стои във файла ми с чернови и вече не помня по какъв повод бях решила да пиша за това, но ето, че най-накрая успях да внеса малко ред в писанията си и й дойде времето.

Пословиците и поговорките ни – събрали в себе си мъдростта на отминалите векове. И докато ги изричаме или учим на тях децата си, замисляме ли се каква представа за света около на създават? Дали ни възпитават да се борим за собственото си щастие или по-скоро ни карат да разчитаме на чуждата помощ? Дали ни съветват да преследваме мечтите си, или ни препоръчват просто да се радваме на това, което имаме? Дали оставят усещането, че един-единствен човек може да донесе промяна, или че не е способен да направи нищо? И какво ще се случи според тях ако към него се прибавят усилията и на другите? Дали ни разрешават да бъдем щастливи или напротив?

Днес започвам с: “Помогни си сам, за да ти помогне бог.”

Чудя се тогава защо продължаваме да чакаме да дойде някой и да реши всичките ни проблеми. Защо след поредното разочарование от поредния „бог” се доверяваме на следващия и му поверяваме всичките си надежди, а след наколко месеца пак се разочароваме и го обвиняваме за всичките си неприятности. А животът си е наш и на никой друг и ние си носим отговорността и за успехите и за провалите. В пословиците ни наистина е събрана мъдростта на вековете и е време да се вслушаме в тях и най-накрая да вземем да си помогнем сами. Може би тогава ще се появи и още някой, който да ни помогне. Но дори и да не се появи, няма да има чак толкова голямо значение, защото няма да имаме нужда от него – нали вече ще сме си помогнали сами.

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук – Поговорките.

бутони към социални мрежи