Колко удобна поговорка нали? Колко често я използваме като извинение за това, че не сме свършили нещо навреме. Когато нещо не ни е много приятно, колебаем се дали да го направим или пък нямаме особено желание да го свършим, често го отлагаме. Отлагаме го отново и отново, докато най-накрая просто няма накъде повече и накрая все пак го свършваме, успокоявайки се, че е по-добре късно, отколкото никога. А ние все пак сме го направили, нали? Значи всичко е наред! Само че често точния момент вече е отлетял.

Някои неща трябва да се направят сега. По-късно вече не е същото. Защо трябва да чакаш един месец, за да кажеш на някого, че го обичаш. Защо трябва да чакаш, за да направиш нещо и да превърнеш мечтата си в реалност? Защо трябва да чакаш по-удобен момент, по-добри условия, идването на лятото, следващата година? За някои неща “късно” е почти същото, като никога. просто моментът отлита и нищо никога повече не е същото. Едни думи, изречени днес, ще звучат по различен начин утре. Едни действия днес, ще доведат до различни резултати, ако ги направиш утре. Както се казва “никога не знаеш колко рано ще стане твърде късно.”

И все пак, ако дълго време сте отлагали нещо и вече всичко се е променило и нещата изобщо не са такива, каквито са били в началото, когато ви е хрумнало за първи път, направете го! Нищо, че още не сте напълно сигурни; нищо, че не знаете има ли смисъл след толкова време; нищо, че сега всичко е по-различно. Направете го! Защото е по-добре късно, от колкото никога!

споделяне на връзка