Струва ми се, че напоследък сме позабравили тази поговорка и все по често се стремим именно към блестящите и лъскавите неща. Блестящи пайети по дрехите; излъскани до блясък автомобили с високи скорости; лъскави офиси, жилища, молове; бляскави тържества. Красотата обаче не е гаранция за качество. И това, което ни се струва чисто злато, може да се окаже просто позлатено – хубава обвивка и ръждясало желязо отвътре. Външният блясък привлича, очарова, но често се оказва измамен.

И това важи не само за вещите, но и за хората. Защото хубавите дрехи и скъпите прически не правят човека. Нито пък фалшивите усмивки или привидната дружелюбност. Срещала съм такива хора и обикновено един-два разговора са ми достатъчни, за да ги разпозная, но въпреки това понякога успяват да ме изненадат. Приличат на детски кукли за игра – красиво изрисувани, но когато ги счупиш вътре няма нищо.

Поговорката си има и друга страна според мен – не всяко злато блести. Понякога е малко поизтъркано от годините и от ударите върху него. Или е току що извадено от земята малко зрънце, все още покрито с прах. Или е само златна песъчинка, която не забелязваш сред блестящите скъпоценни камъни наоколо. Истинските и стойностните неща не винаги се крият зад красива външност и понякога е трудно да ги разпознаеш. Но е нужно просто да им дадеш един шанс, да проникнеш отвъд външността, там където се крие същността им, за да разбереш, че нейният блясък е много по-силен от този на златото.

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Поговорките.

бутони за социални мрежи