Не знам от къде са дошли тези думи, но не разбирам какво пък чак толкова лошо има да ти се случват хубави неща.

Може би е някакво народно поверие, че прекалените неща са неестествени, против някакви неписани закони на вселената. В колко много народни песни, стихотворения и разкази неземната красота на девойката или огромната любов между двама млади, са водели до трагичен край. А може и думите да са родени от завистта на някой човек, предизвикана от неспособността му да се зарадва на щастието на другите. Или пък от някаква идея за баланс в света: не може непрекъснато да имаш късмет, рано или късно нещата ще се обърнат и ще тръгнат надолу.

Или пък хората се страхуват да бъдат щастливи. Смятат, че не заслужават щастие и затова им е трудно да допуснат, че хубавите неща могат да се случат точно на тях. А когато се случат, не могат да повярват, мислят, че има някаква уловка и дори не успяват да се зарадват истински.

Може би понякога наистина сред всички хубави неща е нужна и капка тъга, мъничко трудности, няколко препятствия за преодоляване, за да оценим щастието, което получаваме. Но това не означава, че много хубаво не е на хубаво. Мисля, че едно добро нещо може да доведе до друго хубаво нещо, което от своя страна да допринесе за трето и т.н. И ако в тази поредица от хубави неща има и по някое друго лошо, то е само изключение, което потвърждава правилото.

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук – Поговорките.

сподели ме