В определени условия все още е така, но ми се струва, че в по-голяма част от случаите по-скоро не е.

В дадени моменти наистина е по-добре да замълчиш ако усещаш, че каквото и да кажеш само ще стане по-зле. Например по време на спор, ако явно другата страна не разбира и няма желание да разбере твоята гледна точка и напрежението между вас стане твърде високо. Тогава може би е по-добре да оставиш нещата така и да не казваш нищо повече. Особено когато спорът е за нещо дребно.

Винаги е по-добре да премълчиш и обидите, които си на път да изречеш, както и думите, които биха наранили някой. И разбира се естествено е да замълчиш и когато трябва да запазиш някаква тайна, колкото и в такива случаи обикновено да ти се говори най-много.

Във всички останали случаи обаче мълчанието никак не е злато. И е по-добре да изразиш мнението си, отколкото да го криеш, дори и то да се различава от това на околните.

В миналото не е било точно така и мълчанието наистина е било злато и дори много повече – често може да е значело живот. Имало е времена, когато всяко различно мнение или изразено несъгласие с по-горен човек се е наказвало. И от мълчанието и безусловното съгласие е зависело не само дали ще успееш да се издигнеш поне малко в живота, но и дали изобщо ще живееш. Вероятно такива времена са родили и тази поговорка.

Днес разбира се всеки има право да изразява свободно мнението си. Или поне на теория е така. Малко хора биха тръгнали да спорят по даден въпрос с шефовете си, дори и ако са убедени, че са прави, от страх да не изгубят работата си. А май не са и много шефовете, които биха допуснали някой да е несъгласен с тях. В този смисъл – да, мълчанието може да е злато, но заслужава ли си това злато всички компромиси, които си длъжен да правиш със себе си ежедневно?!

Не са много и тези, които биха защитавали мнение, в което вярват, но което е коренно различно от това на всичките им приятели. Повечето просто биха се съгласили мълчаливо. Но всеки път, когато премълчиш това, което мислиш, остава някаква вътрешна неудовлетвореност.

Най-вече не трябва да мълчим обаче, когато става въпрос за хубави чувства. Приятелство, благодарност, радост, любов, признателност, обич. Може и да си мислим, че другите знаят за тях и ги усещат, но често не е така. И тогава не мълчанието, а думите, с които изливаме най-искрените си чувства, се превръщат в злато и дори в нещо много по-ценно от него.

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Поговорките.

сподели бутон