Доста често използваме тази поговорка в отрицателен смисъл, когато на някого му се е случило нещо неприятно и се опитваме да му кажем, че вината е негова и сам си е търсил белята. Ако си стоиш тихо и кротичко, вероятно наистина се случват по-малки неща. Така е било в миналото – преди 300-400 години например, но и само преди 30-40 също и вероятно и то тогава е останала тази поговорка. Не правиш нищо и никой не те забелязва, и затова и никой не се занимава с теб. Всъщност и днес тази поговорка, като се замисля си е доста актуална. В много фирми например е по-добре тихичко да си стоиш и да си вършиш работата, вместо да се престараваш особено; поне от гледна точка на това да запазиш работата си там.

А колко хубаво щеше да бъде ако тази поговорка имаше повече положително значение. Защото чудесата не се случват ако просто си седим мирно и чакаме да стане нещо. Не може да не правиш нищо и да искаш да постигнеш успех или да бъдеш щастлив. Трябва да действаш! Не да стоиш мирно, а да вложиш цялата си енергия. Не да седиш, а да не се спираш изобщо. Не да бъдеш тих и мирен, а да поставяш под въпрос всичко и да откриваш как то може да бъде променено към по-добро. Да, може междувременно да ти се случат някои не особено приятни “чудесийки”, но със сигурност голямото чудо, към което се стремиш накрая ще си заслужава.

Затова, моля, не стойте мирно – светът се нуждае от повече чудеса!

бутон за споделяне