За щастие (или за съжаление) в поговорката има голяма доза истина (макар в последно време някои хора да искат благите думи да са подкрепени с нещо с доста по-материално изражение).

Като цяло във всяка една ситуация е по-добре да се държиш мило, вежливо и усмихнато. Така вероятността да получиш по-добро обслужване в някое кафене, магазин, банка или публично учреждение нараства. Може да нараства с малко, но със сигурност ако си намръщен и груб, ефектът няма да е по-добър.

Благата дума отваря не само нови възможности, но е и ключ към най-важната врата – тази към сърцето на човек. И ако е произнесена искрено и откровено, тя често става основа за развитие на едно ново приятелство или любов. А най-хубавото е че вратите на всяко сърце се отварят пред нея – дори и тези, които дълго време са стояли заключени и ключалката е малко ръждясала, а пантите леко скърцат.

За съжаление обаче има и много хора, които злоупотребяват с истинността на тази поговорка. И с “благите” си и “мили” думи така те омайват, че ти без да подозираш нищо им отваряш широко вратата. А те само това и чакат – нахлуват вътре, ограбват всичко и изчезват. Без да кажат нито дума, камо ли блага. Можеш само да погледнеш учудено след тях и празнотата, която са оставили. В буквален или преносен смисъл. Защото освен да се възползват от теб, да те въвлекат в какви ли е начинания и да те измамят с някой и друг лев, такива хора могат да откраднат и мечтите, надеждите, любовта ти.

Затова е важно, когато се доверяваме на благите думи, преди да отворим вратата пред тях, да сме сигурни в истинността им. Както и ние самите да не изричаме благи думи, ако не са искрени и ако единствената им цел е да ни допуснат до място, където нямаме право да бъдем.

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Поговорките.

социални мрежи