Тази поговорка изглежда леко поостаряла в днешното време на високи скорости. Днес всеки бърза за някъде. Бърза да порасне. Бърза за работа. Бърза да не изпусне автобуса. Бърза да се затвори вкъщи пред компютъра или телевизора. Мечтае за бърза печалба, иска бързи коли, обича бърза храна и се оплаква ако няма бърз интернет. Бързаме, а често не знаем за къде и бъркаме посоката. Какво значение има, че сме първи, ако пристигнем на грешното място?

В бързината забравяме, че всъщност всички сме майстори на собствения си живот. Майстори, които имат право само на едно творение. И затова то трябва да е най-доброто, на което сме способни. Бързината тук не помага. Прекалено бързото темпо на музиката ще изпревари думите на песента. Бързайки няма да оставим боите на картината да изсъхнат или ще забравим да нарисуваме слънце. От нетърпение глинената фигурка ще остане недоизпечена. Бързата ръка ще нанесе някой грешен удар с длето върху каменната статуя. Заради скоростното натискане на буквите по клавиатурата ще липсва някоя дума и римата в стиха няма да се получи.

От нас зависи дали ще бързаме да завършим творението си или ще вложим в него цялото търпение и любов, на които сме способни.

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Поговорките.

бутони за споделяне