Разбираме, че сме влезли в Сан Марино само защото екскурзоводката ни казва, че сме напуснали Италия, а след пет минути и Мтел ни информира, че вече се намираме в държава извън ЕС.

Сан Марино е четвъртата най-малка държава в света с територия от само 61 кв.км. и малко над 30 000 жители. Основана е от Сан Марино, беглец от преследванията срещу християните, на трети септември 301-ва година, което я прави най-старата оцеляла и до днес държава в света. Почни никога не е губила независимостта си и през годините винаги е пазила своята неутралност, следвайки завета на светеца-покровител на страната Сан Марино “Оставям ви свободни и независими.”

Сан Марино е наистина уникална страна в много отношения. Допреди 200 години продуктите местно производство не са се облагали с косвени данъци. Жителите и днес продължават да ползват ток и вода безплатно.

Ако гражданин на Сан Марино не успее да си намери работа в собствената си страна и затова е принуден да работи в Италия, държавата му изплаща за това обезщетение; т.е. тя е виновна, че не е успяла да му осигури работно място и по този начин го е отхвърлила от обществото (така и наричат хората, пътуващи всеки ден за работа в Италия – clandestini или отхвърлени). Още нещо любопитно – регистрационните номера на автомобилите започват с първата буква от фамилията на собственика. Друг интересен факт е, че въпреки че Сан Марино остава извън ЕС, официалната валута там е еврото. Държавата дори има правото да сече собствени евромонети, но в толкова ограничен брой, че те не се разменят свободно, а имат нумизматична стойност и монета от едно евро струва около три евро.

Най-уникалното в Сан Марино обаче е начинът на управление. Държавата се управлява от двама капитан-регенти, като нито един закон не може да влезе в сила без подписите и на двамата. Капитан-регентите (един от управляващата партия и един от опозицията) се избират от 60-членният парламент за период на управление от 6 месеца (на 1.04 и 1.10). Тази традиция датира още от средата на 13-ти век и е запазена и до днес, защото както гласи един от надписите в парламента “върховната власт никога не трябва да попада в ръцете на един единствен човек”. През първите три дена от избирането на новите капитан-регенти всеки гражданин на Сан Марино може да отправи към тях някакви предложения или молби, или да подаде оплакване срещу предишните управляващи.

Но стига толкова история, икономика и политика… Нека пристъпим в самото Сан Марино и по-точно върхът Монте Титано, където ще се пренесем в една приказка…

Имало едно време (точно на 3.09.2012 националния празник на страната) един приказно красив замък, който се издигал високо над околните равнини. Кулите му били обвити в мъгла, която скривала острите им зъбери и се стелела по тесните улички. Дъждът бил прогонил хората на топло по домовете им и наоколо било тихо и празно. Само от време на време отеквали силни гръмотевици и светкавици осветявали за миг каменните стени на замъка. По стръмните стъпала течали реки от вода, вятърът развявал издигнатите по укрепленията знамена и тук-там притичвали мъже в старинни униформи, за да се скрият от дъжда. Всичко било призрачно и омагьосано.

Сега можете да си представите мен в ролята на измокрената от дъжда и изгубена из тесните улички принцеса, но нека да не разваляме приказката ;-) Защото разходката в Сан Марино наистина си беше една приказка. Може би именно заради мъглите и дъжда, прогонил туристите. Вярно, че не видяхме нищо от прекрасните гледки, които се разкриват от върха; вярно, че нямаме снимки на белите каменни кули на фона на ярко синьо небе; вярно е и че разходката сигурно щеше да е много по-приятна, ако не бяхме измокрени и премръзнали.

Но подобни места имат свое собствено очарование дори и в подобно време. Изглеждат някак по-истински и реални, а не като изкуствено извадени от пощенска картичка. В такива моменти човек може да усети истинската магия на едно място, да почувства духа му, а не да се докосва до повърхностната красота.

А и ако не беше дъждът навярно никога нямаше да се озовем в парламента, функциониращ и като музей, в търсене на място, където поне за малко да се скрием и поизсъхнем. Там изгледахме едно 10-минутно филмче, разказващо за Сан Марино и разгледахме различни каменни плочи, сред които и герба на страната – трите високи кули, стоящи и до днес. И дори ни пуснаха в залата, където се провеждат церемониите по встъпване в длъжност на капитан-регентите.

На централно място в нея е изобразен Сан Марино, който оставя завета си на своя народ; а останалите стени са изписани с гербовете на различни родове и имената на регентите, управлявали досега.

бутони за социални мрежи