Отдавна си мечтая да дойде лятото, да спрат дъждовете, да грейне слънце и да дойде време за дълги разходки из Витоша. Разглеждам различни маршрути, търся варианти за пътуване до изходните пунктове (понеже нали без кола и малко сложно) и… тази събота мечтата ми най-накрая стана реалност.

Станахме рано (някои – не чак толкова ;-) качихме се на автобусчето, стигнахме горе и… се оказа, че от много планиране листа с разпечатана информация за маршрута сме го забравили. Имахме поне начална точка и помнехме все пак нещо… предпоследният пункт от кръгов маршрут ;-) Затова решихме да се завъртим на обратно и да караме отзад напред и от Златните мостове тръгнахме към хижа Кумата.

Пътят е приятен, след кратко изкачване по каменни стъпала тръгва покрай реката, а след това продължава с лек наклон нагоре (който накрая не е чак толкова лек, или може би на нас така ни се стори след над един час ходене). Има си маркировка, която в някои случаи е по-добър ориентир от табелите, завъртени в незнайни посоки. Да се загубиш е почти невъзможно, все ще се намери някой да те упъти (стига да знаеш накъде си тръгнал, което трудно можеше да се каже за нас).

Самата хижа Кумата е изходен пункт към Черни връх, но е по-малка и беше затворена, докато близките до нея Боерица и Планинарска песен работеха и бяха пълни с туристи. Малко след последната хижа се разкрива приказна гледка надолу по каменната река към полето и планинските склонове зад него.

След тази най-висока точка започва и едно приятно спускане надолу, съвсем плавно през гъста борова гора, от която се носеше прекрасен аромат, а същевременно даваше идеална защита от слънцето, което по това време грееше доста силно. За финал след разходката – една приятна почивка край реката, преди да се върнем отново в забързания град.

PS: След като се прибрахме се оказа, че почти сме улучили маршрута и единствено сме пропуснали минаването край х.Бор.

сподели бутон