Екскурзия в Италия отдавна си ми е мечта, още повече откакто започнах да уча италиански, и това лято тази мечта най-накрая се сбъдна, макар и малко случайно просто защото за всички други екскурзии, които си харесахме вече нямаше места.

Пътуването с автобус си има доста недостатъци, но и предимството да видиш страната по по-различен начин. Освен добрата поддръжка на магистралите, първото нещо, което прави впечатление е пълната липса на билборди, които тук ни заливат от всякъде. Там такива се срещат само по т.нар. Аутогрили (крайпътна бензиностанция + 2-3 заведения), а първият, който забелязах рекламираше соларни панели. И не случайно; през цялата обиколка минахме поне покрай десетина соларни парка с различна големина, един, от които бе в някакво доста затънтено планинско селце. Светлинната сигнализация, електронните табла, а на места и уличното осветление също се захранват със слънчеви панели.

В Италия основното средство за придвижване е велосипед или малки мотопедчета. Карат ги всички – от красиви жени в елегантни рокли и качени на токчета, до 80-годишни баби и дядовци. Преди подлезите има много интересни лабиринтчета за забавяне скоростта на велосипедистите преди спускане (никой не се опитва да ги заобикаля, всички чинно си минават през тях).

Градският транспорт в Римини се състои от тролеи или електрически автобуси, което значително помага за намаляване на замърсяването на въздуха. Любопитно е, че билетчета все още могат да се купят само от т.нар. Tabacchi – малки магазинчета, в които в миналото са продавали тютюн (от където идва и името) и други акцизни стоки.

Малко и за курортната част на Римини… типично курортно градче на брега на Адриатическо море, пълно с… руски туристи. Почти във всяко заведение и хотел можете да се оправите без проблем на този език; съответно има и местни туристически агенции, предлагащи екскурзии до околните градове с екскурзовод на руски и някои от тях наистина си заслужават. Това, което впечатлява най-много в Римини е невероятната плажна ивица, която заедно с тази на съседните градчета се простира на цели 36км. На снимки наистина е невъзможно да се уловят мащабите. Плажовете са идеално организирани под номерца (само в Римини от 1 до към 150), всеки около 50м. дълъг и с варираща широчина в зависимост от конкретните условия на брега. Всеки с отделен кът за деца, поне 2-3 игрища за плажен волейбол, футбол или баскетбол и едно малко заведение. 4-5 хотела си делят един плаж и гостите им ползват намаление за него, но реално можеш да отидеш където си искаш, а в началото и края на градчето има и безплатни плажове. По плажовете на вериги, за да не затъват, се разхождат едни много симпатични мини-сергийки, продаващи сладолед и разхлаждащи напитки; и между другото са снабдени с касов апарат. Морето е съвсем плитко, но леко мътно и му липсва онзи кристалносин цвят на гръцките плажове.

Крайбрежната алея е приятно място за разходка, пълно с цветя и пейки, на които можеш да си починеш, а хубавото е, че от хотелите на първа линия се излиза на отсрещния тротоар и не трябва постоянно да се разминаваш с влизащите и излизащи от тях гости. По-интересна, макар и не така живописна, обаче, е вътрешната алея, вървяща успоредно на първата. По цялата и дължина са наредени един безкраен брой ресторантчета, кафенета и магазинчета за сувенири, а над всяко от тях се издига по едно хотелче. Според екскурзоводката ни хотелите в Римини са някъде към 1600, а магазините над 2000. В първия момент подобни мащаби са наистина стъписващи, защото си вървиш по една сякаш никога несвършваща улица и покрай теб нищо не се променя. Буквално можеш да се озовеш в съседното градче без изобщо да разбереш това (както направихме и ние, макар и с автобус). Всичко е дотолкова еднакво, че първите два дена редовно си подминавахме хотела, намиращ се над някакво магазинче, без дори да забележим и се усещахме чак след половин-един километър.

Римини, както и историческите центрове на Венеция и Флоренция, където ходихме, са пълни изключително само с туристи, което доста ограничава възможността да добиеш някаква представа за италианците и начина им на живот. Такава можеш да получиш само ако наблюдаваш отношенията помежду им, някакви случайно уловени моменти и ситуации, или ако мръднеш поне малко в страни от стандартните, известни забележителности. На мен ми се случи чак последния ден, когато една симпатична баба в супермаркета взе да ни благодари, че сме я пуснали да мине пред нас на касата; и отново когато леко позаблудена относно посоката из тесните, улички на Римини влязох в едно малко, вероятно семейно ресторантче, за да питам за посоката, а жената направо си ме хвана под ръка и ме заведе до ъгъла на уличката да ми обясни накъде да продължа. Италианците са много мили и усмихнати хора :)

социални мрежи