Чувала съм хубави неща за Гърция и сигурно са верни за малките курорти, но в големите градове нещата стоят по малко по-различен начин. Същите надраскани с графити фасади, същите рушащи се сгради тук-там в самия център на града, същата смес от нови кооперации и панелни блокове, същите задръствания и дупки по улиците (да, не изчезват с магическа пръчица като минеш границата). И ако се оплаквате от софийския трафик, опитайте да шофирате в Солун, където поне 30-40% от светофарите не работеха и се радвайте, че у нас въпреки проблема с паркирането поне все още липсва “double lane parking” (кола паркирана на шосето успоредно на тротоара и успоредно на нея – още една, така че се заема почти цялото платно, видях поне 3-4 такива и едва ли е изключение). И докато в софийските паркове можеш да намериш прохлада в летните жеги, то тези в Солун са едни добре окосени полянки, където да откриеш сянка под рехавите дръвчета е почти “мисията невъзможна”. Като изключим морето, София определено печели пред Солун (с доста).

И след леко негативното начало (макар че зависи от гледната точка)… в Солун все пак има и красиви местенца, които можеш да видиш, стига да попаднеш на свестен екскурзовод, а не като нашата, сричаща информация от едно листче (с един бегъл поглед в Wikipedia предния ден знаех повече от нея и то без да съм се старала особено да запомня нещо). Солун – наречен на Тесалоника, сестрата на Александър Велики, която получила своето име от баща си Филип в чест на победата му над тесалийците.

Над Солун се издига Хептапиргион или “Крепостта на седемте кули”, макар че кулите били десет ;-) Доста голяма част от стените са запазени в оригиналният си вид и височина.

Гледката към града в ниското и безкрайното синьо море отвъд него е невероятна. И направо се влюбих в цъфтящите в розово и бяло храсти, опасващи крепостните стени.

Следваща спирка – църквата “Св. Димитър” – закрилникът на града. Бил обезглавен след като помогнал на друг затворник да убие в битка на арената един от най-добрите и обичани от императора бойци, като му казал, че за да победи е нужна единствено вяра. Според поверието цветът на църквата е червен, защото била изградена от пръстта, която била напоена с кръвта на светеца. Според друго предание, когато българският цар Калоян решил да нападне Солун в деня на празника на Св. Димитър, светецът се разгневил и в навечерието на атаката пробол царя със своето копие.

Попътно преминаваме покрай древния стадион, на който навремето са се провеждали игри и състезания. А след това попадаме на площад Аристотел, на който се издига статуя на философа. Едва ли има човек, бил в Солун, който да не си е направил снимка, хванал Аристотел за палеца на левия крак :-) Дано поверието е вярно и намислените желания се сбъдват!

От тук вече се вижда морето и започва една дълга крайбрежна алея с наредени едно до друго кафенета, в които единствената сервирана напитка явно е фрапе, просто защото не видях маса, на която да има нещо друго.

Алеята стига до символа на града – Бялата кула, наречена така, след като един затворник я измил цялата в замяна на свободата си. През годините кулата е носила много имена – Кулата на лъвовете, на еничарите, Кървавата кула, и е изпълнявала различни функции – затвор, противовъздушна отбрана, университет. Днес е превърната в музей, изключително интересен заради интерактивната си експозиция. Информацията за историята на Солун е представена чрез снимки и видео, а на последния етаж плетени столове са наредени около малки масички, чиито плот е заменен с видео-дисплей, на който показват приготвянето на типични гръцки ястия – доста оригинална идея.

От върха на кулата също се открива невероятна гледка към Солун, но внимавайте ако попаднете там в силно ветровит ден – “отнесени от вихъра” е съвсем меко казано, а дамите с къси полички…

В заключение – 5 часа са абсолютно недостатъчно време да разгледате Солун. Нужен е поне един цял уикенд, за да се помотаеш по малките улички, да усетиш ритъма на града, да изпиеш едно кафе на крайбрежната алея, да поседиш на някоя пейка в парка и да погледаш залеза.

сподели бутон