От два месеца все се каня да разкажа за едно пътуване до Хърватска, но все не ми остава време. И все пак по-добре късно, отколкото никога, а и скорошното приемане на държавата в ЕС си е добър повод :)

Ще започна със столицата Загреб, където пристигаме в една студена и малко мрачна вечер. Градът е красив, може би малко прилича на София; като изключим катедралите смесицата от архитектурни стилове е доста близка. Редуват се старинни и модерни сгради, по пейките из парковете и градинките са насядали млади хора, а за разлика от повечето европейски столици тук липсват тълпите от туристи, но това може да е само заради късния час или защото истинският туристически сезон още не е започнал. След като сме обиколили сградите на всички важни институции, минали сме край катедралата Св. Марко, видели сме Загреб отвисоко и случайно сме се натъкнали на участници в карнавал, облечени в рицарски доспехи и старинни тоалети, стигаме и до главния площад Бан Йелачич. На този площад се намира и извора, около който са се заселили първите хора в региона, а над него е изграден малък фонтан и езерце. Според легендата изморен пътник седнал край извора да си почине и помолил девойката, която в момента наливала вода „Загреби ми Радушо да пия”, откъдето дошло и името на града. Загреб е много красив и нощем, особено сградата на Националната академия на изкуствата и науките, която се намира в един изпълнен с цветя парк.

Вторият град, в който се спираме, е Пула, а най-голямата му забележителност е изключително добре запазеният Колизеум, който е девети по големина в света. Има две характеристики, които го правят уникален. Първо – това е единственият колизеум, който има изградените защитни кули, които освен това са служели и като водохранилища. И второ – за разлика от всички други колизеуми, строени на открити, равни пространства, колизеумът в Пула е изграден в близост до хълм, като особеностите на терена са използвани в конструкцията му – част от стените са на 4 етажа, а друга част е вградена в хълма и е само на два етажа. В града има запазени останки от крепостни стени, както и арки и порти, най-известни, от които са Херкулесовата порта и арката на Сергий. На върха на Херкулесовата порта е изсечено лице на мъж, а особеното при нея е, че стените й са разположени диагонално, като версиите са, че или навремето улицата също е била в тази посока, или че това разположение е позволявало на стражите да виждат по-добре през нея. Арката на Сергий пък е уникална с това, че е построена изцяло с частни средства и то от жена, която по този начин отбелязва завръщането на брат си, съпруга си и неговия брат от успешната мисия по залавянето на убийците на Цезар. На централния площад, където се намира и кметството на Пула е запазен почти изцяло храм още от римско време, посветен на Август, а останките на друг храм – на Юнона – днес са вградени в една от стените на кметството. В Пула е съхранена и древна крепост, която се издига на един хълм над града, а от там се открива и прекрасна гледка към пристанището.

Ровини е живописно малко градче, което навремето е било разположено на остров, но днес морският канал, който го е отделял от брега, е засипан с пръст и селището вече е свързано със сушата. Ровини на практика представлява един изникнал насред морето хълм, на чиито връх се издига катедрала с ослепително бели стени. До нея водят десетки тесни улички, всяка от които крие свой собствен чар – малки кафенета с по 2-3 масички; безброй магазинчета за ръчно изработени сувенири, рисувани платове, картини, изсушени билки и лавандула. Безброй дребни детайли, които привличат погледа със своето изящество и създават една съвършена картина, за която ще са ти нужни часове, а може би и дни, за да разгледаш всички подробности. Италианското влияние си личи навсякъде – по двуезичните надписи, крилатите венециански лъвове, изобразени на древната арка и върху сградата на старото кметство и най-вече в архитектурата, цветовете и цялостното усещане, че се намираш в някое китно селце в италианската провинция.

А ето и малко снимки от трите града:

 

бутон за социални мрежи