Трогир е малък град-музей, включен в списъка на ЮНЕСКО за културно и историческо наследство. Разположен е на остров, обграден почти изцяло с крепостни стени и свързан с два поста със сушата и с друг остров. В града се влиза през няколко порти, на които е изобразен неговият покровител – Св. Иван. Щом пристъпиш през тях попадаш в един свят, в който като че ли всичко е от камък – катедралите, жилищните сгради, крепостите, улиците… но това, не ги прави по-малко красиви, напротив, наистина изумително е колко изящни детайли могат да бъдат изваяни от един толкова труден за обработка материал. Над всички сгради се издига кулата на катедралата Св. Ловр (или св. Лаврентий), която впечатлява най-много с богато резбованата порта, изработена от срещащ се само тук изключително красив жълтеникав камък. На площада до катедралата са запазени сградите на старото кметство, часовниковата кула, ложата на благородниците и мястото, където заловените престъпници са очаквали присъдите си. И тук някога е стоял символът на Венеция – крилатият лъв, но днес мястото му на каменната плоча е празно, след като местни хора го разрушават, за да запазят независимостта си (след сключването на договор, според който всеки град, в който бъде намерен този символ си остава владение на Венецианското кралство). Сред уличките на Трогир се крие и балконът, който според местните е истинската причина за написването на историята за Ромео и Жулиета. В архивите на града се пази историята за две враждуващи семейства и двамата влюбени, които се срещали тайно, а според местните жители именно тяхната история, разказана от пътуващи моряци, е достигнала до Англия и е вдъхновила Шекспир да напише прочутото си произведение. Излизайки през градските порти на срещуположната страна на острова, човек попада на красива крайбрежна алея, която отвежда до напълно запазената крепост Камерлинг, наречена така по името на строителя си. Трогир е едно миниатюрно каменно бижу, което буквално може да бъде разгледано само за около час, но очарованието на малките улички си заслужава да му отделите и цял ден.

За да оцените красотата и съвършенството на Дубровник, трябва да го видите отгоре и от морето. Гледките от пътя, водещи към него са красиви, но въпреки това не могат да се сравняват с това, което се разкрива пред човек, когато се качи с лифта на хълма Срч – безкрайно море, зелени острови и един каменен град, опасан с непристъпни стени и покрит с червени покриви, съхранен такъв, какъвто е бил и преди десетки години. В никакъв случай не трябва да се пропуска и обиколката по крепостните стени – макар и само 1,8км, тя отнема поне два часа, но си заслужава да й бъде отделено и много повече време, защото разкрива уникални гледки: заливи с изумрудени синьо-зелени води, контрастиращи на белите скали и светлите крепостни стени; вътрешни дворове изпълнени със зеленина и цветя; просторни площади вечно препълнени с туристи; главната улица Страдун, която някога е била морски канал, отделящ Дубровник от сушата; разположените от двете й страни абсолютно еднакви и симетрични сгради, построени след земетресението, унищожило почти целия град; пристанището и каменните порти, водещи към него; високите кули на катедралите, извисяващи се над всички останали сгради, и най-вече ярко червените покриви, които сякаш стават още по-блестящи на фона на залязващото слънце.

Самите сгради в Дубровник също са изключително красиви, особено Дворецът Спонца, в който са живели управителите на града, които са имали едномесечен мандат, през който са били отделени от семейството си, за да се посветят изцяло на задълженията си. Както и съкровищницата, в която навремето са се сечели монети, а днес служи за градски архив, който за съжаление е пострадал при бомбардировките над града и много ценни документи са изгорели. Градът е в списъка със световно историческо наследство на ЮНЕСКО и е непонятно, че едва преди малко повече от десет години, това място е било подложено на обстрел.

Освен Дубровник си заслужава да се посети и близкият остров Локрум, до който се стига с корабче за около 20мин. Островът е един истински зелен оазис с богата ботаническа градина, в която растат множество екзотични видове, донесени от мореплавателите от далечни земи. Сред останките на древен манастир спокойно се разхождат пауни, а сред гъстите гори е скрито т.нар. Мъртво море – соленоводно езеро, до което по подземни пещери достига морска вода. Едва в морето, връщайки се към града, човек оценява колко дебели, здрави и непревземаеми изглеждат всъщност стените и кулите на Дубровник. Но въпреки това, потъвайки отново в лабиринта от улички, преоткрива чака и красотата му.

 

споделяне на връзка