Продължаваме разходката из Хърватска с Риека – най-важният пристанищен град на страната, който въпреки запазените тук-там старинни останки си остава доста съвременен. Името на града идва от минаващата през него река – Риечка, а на италиански Fiume. Сградата на театъра Иван Заич, от която започва обиколката ни, силно напомня на Народния театър в София, макар да не е чак толкова впечатляваща. Близкият пазар пък много прилича на нашите столични пазари с отрупаните си с плодове и цветя сергии и тълпите от хора. А сградите покрай главните улици спокойно може да са излезли от някой централен софийски квартал. С изключение на катедралите разбира се. Една от тях, Възнесение Богородично, е с изключително красива архитектура – бели мраморни стълбища и ефирни като дантела орнаменти, които контрастират на тъмните тухлички, изграждащи фасадата. Отвътре пък впечатление правят красивите витражи от рисувано стъкло. На един от главните площади се намира и известната Наклонена кула, а самият площад явно е превърнат в поле за изява на художници на графити – всяка свободна площ е превърната в картина и всичко е много пъстро и красиво.

В Задар обиколката ни на града започна с две от най-големите туристически забележителности, които за съжаление така и не можахме да видим/ чуем в действие. Една от тях е морският орган – система от тръби (за съжаление в ремонт), през които под въздействие на морските вълни преминава въздух, при което те издават различни звуци. А другата е „Поздрав към слънцето” – макет на слънчевата система, изграден от соларни клетки, които през деня поемат слънчевата енергия, а през нощта я използват, за да излъчват светлина в различни цветове. Въпреки тези две пропуснати забележителности, посещението на Зарад определено си заслужава, най-вече заради централния площад с катедралата Св. Донат, църквата Дева Мария и останките от римския форум, основан от император Август. Гледката от върха на кулата към целия град, площада, ротондата и морето в далечината е невероятна и напълно си струва стръмното изкачване по безкрайната вита стълба, след която ти е трудно да вървиш в права линия. И тук, както и в много други градове има силно италианско влияние, за което свидетелстват венецианските лъвове, разположени по фасадите. Старинната част на Задар всъщност се намира на полуостров, отчасти обграден с крепостни стени, снабдени с четири запазени и до днес порти, най-красива от които е Морската порта, отвеждаща към пристанището. Друга забележителност на Задар е площадът с петте кладенеца, по чиято дължина се простира крепостна стена, която точно по това време на годината бе покрита с поникнали сред каменните плочи цветя, нацъфтели в ярко розово.

Сплит е… малко странен град и навярно ако човек прекара повече време в него, би могъл да си изгради по-точно мнение и да открие много красиви неща. Но за кратките часове, които бяхме там, успяхме да разгледаме единствено двореца на Диоклециан. Като изключим съхранената стена, успоредна на крайморската алея и рисунките на плана на двореца (които между другото дори не са верни), човек трудно може да си представи, че това, което вижда някога наистина е представлявало дворцов комплекс. Щом пристъпиш вътре, попадаш сред една невъобразима плетеница от тесни улички, старинни останки и руини, редом до които стоят съвременни сгради, в които съвсем спокойно си живеят хора, необеспокоявани от тълпите туристи. Новите къщи са строени направо на древните площади, долепени до древните зидове или дори вграждайки ги в себе си и използвайки ги за основа. Навярно дори и с карта е трудно да разгадаеш очертанията на древните сгради и да познаеш кое какво е било, а единствено високите крепостни стени подсказват докъде се е простирал някогашния дворец, днес изгубен завинаги сред модерното строителство. С изключение на това, Сплит може и да е красив – просторни площади, уютни кафенета, крайбрежна алея с палми и голям парк, от който се разкрива гледка към целия град.

бутон за споделяне