Прага винаги ще бъде един от любимите ми градове. И явно един от градовете, в които времето никога не ти стига, за да го разгледаш и винаги ти се иска да се връщаш отново и отново. Е, над 60 часа в Прага си е напарво три пъти повече в сравнение с предишните около 20, прекарани там, но още докато си тръгвах си мислех кога ли ще мога да се върна пак, за да видя всичко това, което не успях.

Дори и в средата на март Прага е пълна с туристи – най-вече италианци, но и много французи, германци, англичани. Преди разгледах замъка само от вън, но този път имах възможност да надникна и зад стените му. Златната уличка разказва историята на едновремешните занаяти и пълна с многобройни магазинчета за ръчно направени сувенири.

Катедралата Св. Вит впечатлява с изумителните си размери и витражите от рисувани стъкла, пречупващи слънчевите лъчи в истинска феерия от цветове. Наистина е трудно да проумее човек колко време и усилия са били нужни, за да се построи такава сграда и то преди векове, когато не са разполагали с днешните технологии. В Прага нищо не е с нормални размери – или тесни улички, по които едва се разминаваш с тълпите хора, или просторни площади и монументални църкви, катедрали, дворци. Непременно поне веднъж слезте или се качете пеша към замъка по някоя от павираните улички, водещи към него. Прилепналите една до друга къщички ще ви очароват с греещите си в ярки цветове фасади, изрисувани с различни сцени или украсени с богати фризове.

След половин ден обикаляне из потайностите на Пражкия замък, изкачването на хълма Петрин, може да ви се стори истинско мъчение. Гледката от върха определено обаче оправдава положените усилия. Дори да не се качваш на умаленото копие на Айфеловата кула, пред теб се разкрива гледка към цяла Прага – замъка, Вълтава, Карловия мост, и върховете на многобройните катедрали, стърчащи над равната маса от покриви. През лятото и пролетта хълмът вероятно представлява един прекрасен парк, а дори и сега имаше хора, които излегнали се по поляните се наслаждаваха на първите топли и слънчеви дни.

Замъкът Вишехрад дава възможност да си отдъхнеш малко от туристическия поток сред просторни поляни и паркове, оградени от крепостни стени, от които се разкрива красива гледка към реката, в която плуват лебеди. Тъй като се намира в жилищен квартал и достъпът е свободен можеш да срещнеш и много местни хора, излезли на сутрешна разходка или джогинг. Макар и не толкова голяма, като Св. Вит, катедралата Св. Петър и Павел е не по-малко впечатляваща.

Ето и още снимки (от бутончето в дясно може да си ги пуснеш на цял екран)

А следва и втора част :)

споделяне на връзка