След спокойствието на Вишехрад, движението, пъстротата и народът по площад Вацлав са си направо стряскащи. Всички пейки по дългата пешеходна алея са заети от хора, които се радват на топлите слънчеви лъчи. В единия край на площада се издига националният музей, а от другия му край се навлиза в тесен лабиринт от улички.

Хубаво е, че навсякъде има табели, указващи най-важните забележителности. Но дори и да липсваха, тълпата туристи е достатъчно добър ориентир за правилната посока, в която да вървиш. Въпреки това обаче, аз някак си все успявам да се изгубя из Прага. И в това всъщност има нещо много очарователно. Дава ти възможност да усетиш града, да откриеш сам свои съкровища и скрити красиви местенца. Тук всяка една уличка е забележителност сама по себе си. Красивите фасади на сградите една с една не си приличат и където и да надникнеш все има нещо интересно – цветна витрина, пълна с ръчно изработени сувенири, оригинална и необичайна табелка на магазин, изящен фриз на фасадата или балкон от ковано желязо.

А най-хубавото е, че колкото и да се изгубиш, винаги много лесно и най-неочаквано се озоваваш на някое познато място. Този път така от една тясна уличка и под една арка излязохме на просторния площад с паметника на Ян Хус, часовниковата кула Орлой и старото кметство. Тук сред многобройните фотоапарати се разнася аромат на традиционни чешки ястия, но най-вече на наденички и греяно вино – странно не на място в топлия ден и хората по-къси ръкави.

И ако това място ви се вижда пренаселено от туристи и спокойно прелитащи гълъби, само почакайте да стигнете до Карловия мост. Постоянно движение в двете посоки и лавиране между многобройни движещи се препятствия, като едновременно с това правиш опит за снимка на някое видимо за миг късче от реката или на някоя от десетките каменни статуи. От двете страни покрай парапета са наредени множество сергийки за сувенири, картички и рисунки, художници правят портрети, а музикантите в различни стилове привличат вниманието на туристите. През лятото тук движението е толкова голямо, че ти остава единствено да се носиш плавно с потока хора по моста, подобен на бавната река, течаща под него. Мисля, че мостът не остава сам дори и за миг. Единствената възможност да го видите празен (с изключение на малкото туристи, като вас) е да бъдете там към 6-6:30 сутринта. Да, изисква малко усилия, но е незабравимо преживяване.

Малко встрани от Карловия мост след проедното изгубване, стигаме до стената на Ленън. Една жива забележителност, която продължава да се променя всеки ден и всеки, дошъл тук има възможност да я обогати със своето изкуство.

Прага е не по-малко оживена и красива нощем. Потокът туристи не намалява, а сградите са облени в мека светлина, която ги кара да изглеждат още по-магически и древни.

Мога да ви говоря още много за Прага, но се надявам с тези кратки редове и снимки да съм успяла да ви предам частица от духа й. За останалото си има Уикипедия ;-)

бутони за споделяне