За финал на тази разходка из Хърватска оставям най-красивото място – Плитвичките езера. Едно малко кътче от рая, озовало се случайно на Земята. Кристално чисти, синьо-зелени езера, току що разлистващи се дървета, поточета с дървени мостчета и безброй водопади, които се разбиват на милиарди малки капчици и в играта си със слънчевите лъчи създават пъстроцветни дъги. Красотата на това място не може да бъде описана или запечатана на снимка, а трябва да бъде видяна – на спокойствие, без тълпите туристи, за да дадеш достатъчно време на очите си да възприемат тези невероятни картини и да ги запечатат в паметта ти, за да усетиш по раменете си пръските на водопадите, за да осъзнаеш, че подобна красота може наистина да съществува. Това, което прави езерата уникални е съставът на водата, която разгражда скалите, след което пръските на водопадите образуват по дърветата и камъните, върху които падат налепи, които постепенно се натрупват и водят до непрекъсната трансформация и образуване на нови езера и водопади. Ето и малко снимки, които могат да дадат поне бегла представа за красотата на това място:

 Една такава организирана екскурзия е добър вариант, ако искате да обиколите повечето туристически забележителности. Разглеждането на два града на ден наистина идва малко в повече в един момент и накрая спомените ти доста почват да се смесват и да се чудиш кое къде си гледал (особено ако попаднеш на екскурзоводка, която е като ходеща енциклопедия и не млъква дори и за миг). Но градчетата са наистина малки и времето е достатъчно да ги обиколиш даже два пъти или пък да седнеш да изпиеш едно кафе. Недостатък е това, че виждаш само туристическата страна на Хърватска, само древните запазени исторически ценрове на градовете, в които си постоянно заобиколен от туристи и не получаваш почти никакъв досег с местните хора, не придобиваш никаква представа за живота, ежедневието им, местната култура. Попадаш в една наистина очарователна приказка, която колкото и да е красива, си остава някак стерилна. Но все пак има неща, които правят впечатление. Едно от тях е силното италианско влияние, което се вижда и в архитектурата и в двуезичните надписи в някои градове, а освен това предполагам, че голяма част от местни говорят и италиански. Макар че към туристите навсякъде се обръщат на немски, което те кара да се чувстваш доста странно, предвид това, че езиците ни малко или много се приличат.
Хърватска е изключително красива страна и посещението напълно си заслужава дори и само заради Плитвичките езера или възможността да прекарате един-два дена в някое малко градче, наслаждавайки се на спокойствието, тишината и очарованието на съхранената история.

бутон за сайт