Основаният в началото на миналия век парк Врана, се намира в покрайнините на София и от два месеца насам е отворен за посещение всеки уикенд. Тръгнахме натам основно заради двореца и решихме да се присъединим към една обиколките с екскурзовод, които започват на всеки половин час. Очаквахме да ни заведат до сградата на Двореца, да ни кажат две думи за него и да ни оставят да си се разхождаме, но всъщност последва една продължила повече от час обиколка из парка, придружена с много интересна информация за различните редки растителни видове и за историята му.

Езерото с лилиите, където някога са били отглеждани 15 вида лилии (най-голямата колеция в Европа), включително и южноамериканска вода лилия с диаметър на листата 2 метра, която е била и единственият екземпляр в Европа

Езерото с лилиите, където някога са били отглеждани 15 вида лилии (най-голямата колеция в Европа), включително и южноамериканска вода лилия с диаметър на листата 2 метра, която е била и единственият екземпляр в Европа

Преди Освобождението на територията на днешния парк, се е намирал чифликът на управителя на София, Осман паша, а след 1979г. земите стават собственост на хаджи Боне Петров. По това време горите, които днес покриват парка, не са съществували и на тяхно се е простирало равно поле, покрито със зеленчукови градини, изхранващи цялото население на наскоро създадената столица.

Хамбар за сено - единствената оцеляла сграда от времето, когато собственик на тези земи е бил хаджи Боне Петров

Хамбар за сено – единствената оцеляла сграда от времето, когато собственик на тези земи е бил хаджи Боне Петров

След фалита на собственика, земите са продадени на търг, спечелен от личния аптекар на Фердинанд, който само няколко месеца по-късно ги продава на Княза.

Някога навес за инструменти, а след това превърнато в хижа в руски стил, където Георги Димитров провеждал срещите си, вместо да ползва сградата на царския дворец

Някога навес за инструменти, а след това превърнато в хижа в руски стил, където Георги Димитров провеждал срещите си, вместо да ползва сградата на царския дворец

В изграждането на парка участват специалисти от Германия, като той е разделен тематично на две части – в началото преобладават по-открити пространства, езера, дълги алеи, а с приближаването към двореца горите стават по-гъсти – там е било ловното стопанство и дърветата са посадени така, че да бъдат създадени подходящи условия за животните. За съжаление след строежа на Цариградско шосе голяма част от подземните води и разклонения на Искър, достигащи го парка, са каптирани, което става причина за изсъхването на част от растенията в парка, включително и на най-старото дърво в него – 140-годишна круша.

Алпинеумът Далем, в който някога са растели 3000 високопланински вида, от които днес са останали само 100. Зад него остават и по-малките алпинеуми Пирин и Драгоман, наречени така на местата, откъдето са донесени скалните късове. Специално за пренасянето на скалите от близката гара Фердинанд до парка е изградена теснолинейка.

Алпинеумът Далем, в който някога са растели 3000 високопланински вида, от които днес са останали само 100. Зад него остават и по-малките алпинеуми Пирин и Драгоман, наречени така на местата, откъдето са донесени скалните късове. Специално за пренасянето на скалите от близката гара Фердинанд до парка е изградена теснолинейка.

Сред многобройните растителни видове, за които ни затрупаха с информация, си заслужава да се обърне внимание на една огромна глициния (вид лиана, изполвана с декоративни цели и цъфтяща изключително красиво напролет), която беше завзела едно цяло дърво, от което можеше да се различи само един клон; бял и черен бор (нетипични за тази надморска височина); черна мура, секвоя, вечнозелена калина, канадски рожков (с ядливи шушулки, от които се прави и брашно от рожков; но нямах представа, че това дърво е всъщност толкова разпространено и в България); ядлив кестен, тис и една прекрасна алея с чинари.

Конюшните към двореца. В същата сграда през зимата са били прибирани и слоновете от Софийския зоопарк

Конюшните към двореца. В същата сграда през зимата са били прибирани и слоновете от Софийския зоопарк

Самият дворец е проектиран от българския архитект Никола Лазаров и също е много красив. Фасадата е реставрирана и тук са снимани някои кадри от филмите „Дървото на живота” и „Недадените”. В момента тече реставрация и на вътрешната част и до няколко месеца сградата също ще бъде отворена за посещения. Паркът навярно е изключително красив напролет, така че тогава ще се ходи пак :)

двореца Врана

бутони за споделяне