Една разходка в посока Ловеч е идеално решение за уикенда, особено през пролетта, когато температурите все още не са толкова високи, а водопадите край Крушуна са най-пълноводни.

Идвайки откъм София решаваме да се отбием към пещерата Съева дупка, до която се стига през с. Брестница. Пещерата е на 3млн. години и е наистина впечатляваща със своите огромни зали – Купена, Срутището, Космос, Белият замък и Харамана – най-голямата зала, в която се организират концерти. Тук се намира и най-големият сталактон в България с обиколка от 56м., а освен това е и една от малкото пещери, в които можете да видите хеликтити – които за разлика от сталактитите не висят от тавана, а растат странично от стените. В пещерата има и прилепи, които така и не видяхме. Ако попаднете на същия колоритен екскурзовод като нас, обиколката ви със сигурност ще е изключително забавна, но задължително си носете връхна дреха, защото температурата е около 10 градуса целогодишно. Според табелите снимането в пещерата е забранено, на практика не е, но по-добрия вариант е да си вземете от касата за билети диск с професионално направени снимки – струва само 3лв.

мааратаСледваща спирка – Деветашката пещера или Маарата. Наистина впечатляваща със своите размери, особено ако сте били в Проходната пещера край Карлуково. В миналото пещерата е използвата за склад за гориво, имало е път и дори ЖП-линия до нея, но за щастие тези неща вече са разчистени и единствената следа, останала оттогава е един дълъг каменен зид. В края на май част от пещерата беше затворена, заради гнездящите в нея прилепи, а от 1.06 до 31.07 достъпът до нея се спира изцяло. Но дори и това, което видяхме, е достатъчно впечатляващо – в издигащите се на 50м. сводове на пещерата има седем дупки, от които сякаш се стича зеленина, а на места в скалите има толкова големи цепнатини, че се чудиш как тавана все още е цял. Пещерата е едно наистина уникално творение на природата и усещането, когато вдигнеш поглед нагоре, не може да се опише с думи.

Деветашка пещера

 

За нощувка избираме с. Летница, което се намира само на 7км. от Крушунските водопади. Единственото хотелче в селото е съвсем ново и много приятно, а и цените са по-ниски от тези в Ловеч и Крушуна, но освен да пренощуваш там наистина няма какво друго да се прави.

Крушунски водопади

В 9 сутринта Крушунските водопади все още не са налазени от тълпи от турсити и човек може наслади спокойно на красотата им. Екопътеката се движи все покрай реката, изкачвайки се леко нагоре с помощта на специално изградени мостчета и стълби. Водопадите са се образували от наслагвания, формирали малки карстови тераси, а водата има много осбен синкав цвят. Последният водопад е най-висок и разпенените му бели струи се спускат по обраслите с мъх скали.

крушунски водопади

Ако продължите още нагоре ще стигнете и до пещерата, от която извира реката, формираща водопадите. Въпреки че е малко хлъзгаво може да се прецапа през нея по камъните, а от другата й страна продължава пътека, по която можете да се върнете обратно. Пътеката се спуска плавно през гората и отвежда почти до входа, където се касите, което е добро решение, ако искате да пропуснете цялото стълпотворение от пушещи скари и кебапчета, развалящи хубавия горски въздух.

крушунски водопади

 

В Ловеч естествено първо минаваме по покрития мост, като леко се разсейваме по витрините на магазинчетата от двете му страни.

Покрития мост в Ловеч

След това се отправяме към Вароша, където пълно с галерии и музеи, които със сигурност си заслужават посещението. Ние обаче влизаме само в етнографския комплекс „Драсова и Рашова къщи”, а екскурзоводът просто ни омагьосва – разказът му за живота и нравите в миналото тече като приказка за малки деца, обитателите на всяка стая си имат имена и почти можеш да ги видш как се разхождат из къщата.

църквата Успение Богородично

Малко след етнографския комплекс се намира църквата „Успение Богородично”, ако имате късмет да е отворена задължително разгледайте уникалният дърворезбован иконостас.

крепост Ловеч

Каменни стъпала отвеждат все по-нагоре до издигащият се над Ловеч паметник на Левски и останките от средновековна крепост. Запазени са почти само основите на крепостните стени, а част от тях са реставрирани, като за съжаление не липсват и недомислици, като излят по стените бетон, огромен метален кръст и наредени по пода на някогашните сгради плочки.

Крепост Ловеч

Въпреки тези недостатъци, крепостта е красива, както и гледките, които се разкриват от нея към Ловеч. Ако я посещавате през лятото обаче, гледайте да не е точно по-обяд, защото няма и грам сянка и дори и през май може да стане доста горещо, когато напече слънце.

Ловеч

сподели ме