И докато Моняк е една от най-лесно достъпните крепости в Родопите, то Градище е една от най-трудно откриваемите.

крепост Градище

Крепостта се намира на около 3,5 – 4км. от с. Гела (въпреки табелите в селото, на които пише 2,5км). Градище е една от най-високо разположените крепости в страната – изградена е на стръмен хълм с отвесни скали, издигащ се на 1875м надморска височина.

крепостната стена

Западната част на хълма, която е обрасла с гора, е по-лесно достъпна и затова тук крепостта е обградена със защитна стена. От нея са запазени около 120м, от които са разкрити 85м., като това е най-дългата съхранена тракийска крепостна стена в България. Запазена е изключително добре по цялото си протежение, но за съжаление трудно достъпният терен и фактът, че е разкрита само от едната страна и е доста обрасла със здравец, не позволяват да се обхване цялостно с поглед и малко се губи впечатлението, което иначе би могла да създаде.

разкопки крепост Градище

Освен тази стена от крепостта не е запазено много; личат си следи от разкопки, които приличат на основи на жилищни постройки, но поради липсата на достатъчно каменен материал в околността, за строежа на сградите е била използвана дървесина.

гледки от крепост Градище

От върха се разкрива красива гледка към цялото село Гела и околните върхове, което все пак си е някаква награда за целия път, който сте били догоре.

с. Гела

Като цяло не тръгвайте с прекалено големи очаквания – „най-високата крепост” и „най-дългата крепостна стена” не означават непременно „най-впечатляващи” или „най-красиви”. Разбира се удовлетворяващо е най-накрая да се качиш там след цялото издирване, а и да можеш да се похвалиш на приятелите си, че си бил на такова място ;) Но все пак крепостта Градище си е само за ентусиасти, които вече са обиколили всички известни и неизвестни забележителности из Родопите и си търсят нови приключения ;) Ако и вие сте от тях, по-долу следва подробно описание на пътя до крепостта, което може да ви спести нашите лутания.

От паркинга в центъра на село Гела се следват табелите към крепостта Градище (същата е и посоката за х. Ледницата, параклис св. Марина, Доспат и др.). Пътят не е много добър, но все пак до някъде може да се продължи с кола, защото наистина няма смисъл да се бие целия този път из махалите на селото пеша. В един момент се стига до разклон, където две нови кафяви табели сочат надясно към Базиликата и наляво към крепостта Градище. Това е и последната табела за крепостта, която ще видите за известно време.

Тръгвате по посочения от нея път и съвсем скоро се стига до ново разклонение, около което има останали строителни отпадъци, а в далечината вдясно се вижда друга кафява табела (тя сочи отново към Базиликата, не ходете до нея). Тръгвате вляво (някъде тук вече окончателно се излиза от селото) и почти веднага ще видите вдясно малка беседка. Тук пътят се разклонява на три и има какви ли не табели, само не и към крепостта. Тръгвате по най-лявото разклонение в посока към параклис Св. Марина; от тук нататък през цялото време се следват само тези сини табели и маркировка към параклиса. След малко се излиза на открито равно пространство през окосени ниви, откъдето се вижда как пътя влиза отново в гората; има и табела към параклиса. От тук нататък си е постоянно изкачване по силно изронен черен път; няма как да се изгубите. В крайна сметка пътят стига до параклиса, който изглеждаше старинен, но за съжаление беше затворен. И тук най-учудващо отново се появяват табели към крепостта, нищо, че пътят си е само един и на практика няма как да го сбъркаш.

Изкачвате се все нагоре, докато стигнете до нова кафява табела с надпис “Тракийска крепост Градище 250м.” И точно тук при единствената свястна указателна табела… се загубихме. Черният път, по който идвате, продължава вдясно и се спуска надолу, а вляво от него се отделя обрасла с трева широка пътека, която тръгва нагоре. Е, точно по нея НЕ трябва да ходите (и точно по нея тръгнахме ние; и точно по нея тръгваше и всеки един член на една друга разпокъсана група туристи докато бяхме седнали за почивка, та се наложи на всички да им показваме пътя, но поне се успокоихме, че не сме единствените заблудени).

И така, стигнали сте до въпросната табела; десетина метра пред нея точно в посоката, която сочи, в тревата има подредени под формата на стрелка камъни (трябва да се огледате специално за тях, за да ги видите; или пък просто да се връщате от погрешния път –така отгоре си се виждат идеално ;) Стрелката сочи към малък сипей, полуобрасъл с трева и съвсем млади ели; по него има и явно подредени от други туристи ниски купчинки камъни, които указват посоката. Когато ние минавахме от там, дори между две дървета имаше преплетени във формата на „Х” клони, маркиращи началото на пътека, навлизаща в гората. Щом веднъж намерите началото й, пътеката е ясно видима, изкачва се стръмно нагоре по склона, като на много места има дървени перила и оформени от корени и камъни стъпала. Скоро се стига до табела с информация за крепостта, а малко по-нагоре вече се вижда и началото на крепостната стена, като гледките към село Гела са от скалите над нея.

Истината е, че до това място може да се стигне и по погрешния тревист път, по който бяхме тръгнали ние, но разстоянието е по-голямо и има реална опасност да се изгубите. С изкачването пътеката ставаше все по-тясна и все по-трудно различима, докато в един момент просто изчезна. Затова тръгнахме да се катерим направо през гората; скалите над крепостта се падат вляво, но трябва да минете през тях или да ги заобиколите, за да стигнете до самата крепостна стена, така че най-добре е да си се следва нормалния път.

социални мрежи