Рано сутринта се отправяме към манастира, посветен на Богородица, намиращ се на един от хълмовете, разделящ два от заливите на Палеокастрица. От върха се виждат скалите, прорязали морето, за които се твърди, че са вкаменените кораби на нашественици. Манастирът има удивително красиво дворче, пълно с цветя, а увивните растения в ярко лилаво, бяло и червено са превзели почти целите стени. Иконостасът е изрисуван в бяло и синьо, а в страни от него греят две сребърни икони. Има малък музей, в който са изложени икони и една мида с огромни размери, а до музея пък са показани съоръженията за производство на зехтин по стара технология от едно време.

От манастира се отправяме на едно дълго изкачване към местността Белла виста (от италиански – красива гледка), за която предварително ни предупреждават, че автобуси на други туристически агенции не се качвали заради тесния път. А тесен е доста меко казано – остри завои с невероятен наклон по ръба на стръмни склонове. Но това не е нищо, защото после стигаме до селце с една единствена еднолентова улица, като за наш късмет светофарът в началото на селото, пропускащ автомобили през него свети зелено. Улицата е толкова тясна, че докато минава кола вероятно няма дори как да си отвориш входната врата, за да излезеш от вас, а ако случайно някоя къща беше с отворен прозорец, той със сигурност щеше да бъде набързо отнесен от автобуса (който всъщност едва ли се движеше с повече от десет километра в час). Ъгълът на една от къщите дори е специално изрязан, за да могат да минават превозни средства.

След цялото това удоволствие, стигаме до Белла виста, където гледката е… мъглива. При ясно време сигурно наистина е невероятно красиво, но този ден мъглата в далечината скрива хоризонта и размива границата между морето и небето и само изпъкващите каменисти острови могат да ти подскажат къде се простира тя. Дори и така обаче заливчетата под нас, приютени в зелената прегръдка на маслините и кипарисите, са прекрасни и успяваме да направим няколко снимки преди секунди по-късно мъглата да ги погълне напълно.

От там слизаме към курортното градче Сидари, край което се намира Каналът на любовта. Той представлява издълбан от морските вълни проток, чиито брегове с интересни хоризонтални пластове преливат в златисти цветове. Според легендата ако двама влюбени преплуват заедно канала, ще останат неразделни цял живот.

Малко преди да се завърнем в Палеокастрица спираме във фабриката за кумкуат – привнесено от Китай храстовидно дърво, което в Европа расте само на остров Корфу. Плодовете му с форма на малко по-голямо гроздово зърно на вкус напомнят нещо средно между лимон и портокал (успяваме да ги опитаме само в обработен вариант – захаросани). Във фабриката гледаме кратко 5-минутно филмче на български за производството на конфитюри, сладка и ликьори от кумкуат, след което и ги дегустираме – бял ликьор от вътрешността на плода и оранжев – от обвивката му.

Остатъка от следобеда се радваме на слънчевите лъчи и чистите прозрачни води на плажовете на Палеокастрица, а вечерта правим една дълга разходка и до късно обикаляме всички заливчета – не ни се спи и отлагаме максимално настъпването на утрешния ден, в който ще трябва да си тръгнем от това вълшебно място.

бутони към социални мрежи