Въпреки ранното тръгване и дългите часове, пътуването към о-в Корфу минава учудващо леко. До онзи момент малко след Гревена, когато придобива леко отчайващ оттенък сред безкрайната повторяемост на планинските вериги, когато достигането на морето ти се струва, като далечен мираж. Защото след всеки планински връх следва друг, и след всеки тунел още един (като във вица за реалиста, който в края на тунела вижда не светлина, а началото на следващия тунел; и наистина разстоянието между някои тунели едва ли е над 100м. а общият им брой по данни на минали туристически групи е 69 (аз измежду сънищaта си на връщане преброих 30, така че съм напълно склонна да повярвам на тази бройка).

Близо двучасовото пътуване с ферибот от Игуменица до Корфу си е вълнуващо (и доста смразяващо заради вятъра) преживяване за човек, който за първи път се качва на ферибот. Но гледката към старата част на Керкира, към Старата и Новата крепост в града при приближаването към острова определено си заслужават упоритостта ни да мръзнем навън, вместо да се приберем на топло. От Керкира (столицата на о-в Корфу; в Гърция всяко островче, независимо колко е голямо си имало столица) до Палеокастрица, където е хотела ни, ни дели само половин час, или 33км., колкото е голям острова в най-широката си част.

Палеокастрица е едно малко градче, простряно по дължината на три заливчета с красиви пясъчни плажове, като дори и до най-отдалечения се стига за не повече от час. Единствената уличка е толкова тясна, че дори няма тротоари, а след последните къщи рязко нагоре се извисява планински склон, покрит с маслини и кипариси. В миналото са плащали по 12 златни монети на жителите за всеки 1000 посадени маслинови дръвчета. Вероятно затова и днес броят им на острова е 4 милиона, а най-старите дървета са на над 400 години. Заради планинския терен много от склоновете са терасирани, а маслините се събират в специални мрежи, опънати под дърветата. Заради трудоемкия процес на производство на зехтин, държавата отпуска субсидии на производителите.

Но да се върнем към столицата Керкира. Пропускаме разходката с корабче с прозрачно дъно в полза на още един час свободно време из града, който посвещаваме на разглеждането на Новата крепост, разположена точно до Старото пристанище. Изкачваме се до нея по тесни улички, пълни със зеленина и цветя, а после навлизаме сред крепостните стени: тъмни тунели, каменни стълби и все по-прекрасни гледки, колкото по-нависоко стигаш. Под теб се простира града и морето, а в далечината остава Старата крепост.

След това се отправяме към намиращия се на около десетина километра от столицата дворец Ахилион – една от резиденциите на австрийската императрица Сиси, построен изцяло според нейните желания. Дворецът е кръстен на Ахил – любимият герой на Сиси от гръцката митология, която присъства във всички детайли из двореца – стауите на Зевс и Хера на главното стълбище, статуите на древните музи, огромната картината на Ахил в колесница с победения Хектор, и накрая така, както Сиси си е представяла Ахил – ранен в крака от смъртоносна стрела. Сиси търси в Ахилион спокойствие след смъртта на две от трите си деца, а след убийството й дворецът е закупен от германския кайзер Вилхелм, който поставя и огромната статуя на Ахил Победоносец в градините на двореца. По късно за известно време дворецът е превърнат в казино. Красив е, но истината е, че дворецът бледнее пред други места, на които съм била и дори градините, пълни с високи палми и със своя изглед към морето, не успяха да ме впечатлят чак толкова.

От Ахилион се отправяме към местността Канони, наречена така заради запазените топове, някога отбранявали острова. От там се открива красива гледка към Мишия остров, носещ това име заради формата си и малките си размери. На острова има малък бял манастир, който обаче вече не е действащ, заради шума на прелитащите точно над него самолети, кацащи на съвсем близката дълга едва 2км. писта (дори специален светофар спира преминаващите автомобили при всяко кацане и излитане на самолет).

бутон за споделяне