Долно Луково е едно малко селце в сърцето на Родопите. Докато стигнеш до него минаваш покрай десетки други села и базбройни нивички с тютюн. Толкова е в нищото, че се чудиш как може на такива места изобщо да живеят хора. В сравнение със София, дори в сравнение с най-близкия по-голям град – Ивайловград, то сякаш е от друга реалност. Селото е основано преди години от преселници, които избягали от чумата, засегнала друго околно селище. След като пресекли малката река, те се заселили на новото място и основали селата Долно и Горно Луково. Някога наброяващо 1200 жители, днес в селото са останали само 66 души и лястовичките, накацали по жиците в тези последни топли дни преди да поемат на юг, са повече от хората.

Долно Луково

Само след няколко години селото ще последва съдбата на съседното Горно Луково, в чиито празни къщи вече пристъпва само вятъра. А когато това се случи, ще бъде изгубено завинаги и най-ценното съкровище на селото – църквата Св. Св. Константин и Елена.

Св. св. Константин и Елена

Църквата е строена през 1806та година, още по турско време. Местните хора нямали разрешение за строеж на църква и казали, че строят обор. Цялото село се включило в строежа, вдигнали я за три дена, сложили покрив, а според тогавашните закони покрита сграда не можело да бъде разрушена. В стената на църквата с червени керемиди е вграден кръст и годината на строителството, а с бели капъни – ангел или гълъб.

lukovo2

Според местното поверие ако най-младият посетител на църквата отключи вратата на църквата и влезе първи в него с това се отключва пътя му в живота. Стенописите в църквата са правени от местни хора само с естествени бои направо върху мазилката, но макар да се нуждаят от реставрация цветовете им са все така ярки.

стенописи

Дърворезбата, днес силно проядена от дървеници също не е правена от майстори, а от местни хора и макар и по-семпла пак е много красива. В църквата има и отделно помещение, което навремето е било за жени, но то не е изографисано и в него днес са прибрани няколко стари надгробни камъка. Според местно поверие ако застанеш в центъра на църквата, пожелаеш си нещо, докоснеш закачения на тавана кристален полюлей, донесен от Света гора, и после запалиш по една свещ пред иконите на Богородица и Исус, желанието ти ще се сбъдне.

lukovo3

Подобни места са редки и тайни, малки съкровища, разхвърляни из страната, полузабравени, полузигубени. Но си заслужава да бъдат открити, да бъдат съхранени, за да бъдат видяни и отдруги, а не след време за тях да останат само един разказ и няколко снимки…

Ключът от църквата се държи от кмета на селото, а телефонният му номер може да вземете от екскурзовода на Вила Армира в Ивайловград.

бутони към социални мрежи