Тази събота заедно с още 30 души доброволци участвах в залесителна акция в подножието на Чепън планина край Драгоманското блато. Времето беше много хубаво – слънчево и топло, а всички много ентусиазирани.

Старото кино в Драгоман днес е преустроено в природозащитен център и там накратко ни разказаха за историята на блатото. В миналото заради източване на водите то е било почти изцяло унищожено, но преди 15 години започват различни проекти за възстановяването му. Днес край него отново се срещат сиви и бели чапли, а през лятото са забелязали дори три пеликана. Свикнала съм с идеята, че тези птици се срещат само по крайбрежието на Дунав и Черно море и дори и не съм предполагала, че могат да се открият толкова навътре в страната и само на един час път от София. За съжаление МОСВ отказва да даде на Драгоманското блато статут на защитена зона, но то все пак е част от Натура 2000, както и от Рамсарската конвенция за влажните зони от световно значение.

Друго любопитно нещо, което научихме е, че хората са намерили начин да извличат полза от блатото по начин, който е полезен и за околната среда. Старите стъбла на тръстиката и папура се събират, смилат се и от тях се правят био-пелети с много добри качества, ползвани за отопление. Това е от полза и за блатото, тъй като в противен случай стъблата падат във водата, започват да гният и причиняват замърсяването й. Засега това се прави само експериментално, но идеята има потенциал да се развие.

Самата акция по залесяване се състоеше в засаждане на жълъди, които други доброволци бяха събрали преди две седмици. Тъй като бяхме доста хора, работата вървеше бързо и се справихме с вече подготвената почва за нула време, след което трябваше да продължим надолу по склона, копаейки си сами дупки, в които да пускаме желъдите. Накрая се поразходихме и сред блатото по дървени мостчета, направени също от доброволци. Шумът на вятъра сред стъблата на тръстиките е много интересен, а жълтият цвят на стъблата на фона на синьото небе беше изключително красив. Изобщо мястото е много спокойно и приятно за разходка, а надявам се след 30-40 години с израсналата дъбова гора да е още по-приятно ;)

бутони към социални мрежи