… или дезинформацията в информационните табели…

Колебаех се дали да пиша това, защото още преди да започна си знам, че няма да се получи кой знае колко положително… но в интернет информацията не е много и може би ще е полезна на някого и може да спести известни напразни очаквания. За по-позитивната част от почивката в следващия постинг :)

А не дотам позитивната включваше (опит за) обикаляне на част от не много познати маршрути в Родопите; всички с изходен пункт от с. Гела. В центъра на селото (доколкото едно село, разпръснато на махали по склоновете на планината може да има център) ви очаква едно примамливо табло с поне 20 табели за различни природни и исторически забележителности/ върхове/ хижи и т.н. Най-нови и представителни са тези към византийска базилика и тракийска крепост.

Базиликата. Намира се на около 20-30мин. в една от махалите на селото и основите й са много добре запазени. Вероятно наскоро по някой проект са поставени много подробни информационни табели на български и английски език, направени са алейки, покрити с чакъл и дори (малко излишно) към десетина дървени пейки; чистичко и поддържано поне засега. Заслужава си човек да хвърли един поглед. И би било прекрасно повече туристически забележителности да изглеждат по този начин.

Крепостта “Градище”. След табелата в центъра и тази на разклона към базиликата, всякаква информация за нея изчезва. Според табелите трябва да е само на 2.5 км. Кратка справка в интернет по-късно обаче показва, че тези 2.5 км всъщност са по права линия (да не говорим, че обозначенията по подобни табели трябва да са в часове, а не километри). Реално разстоянието е към два часа, но без водач е неоткриваема. Един от хотелите в центъра на селото предлага разходка с джип + пеша + водач за около 120 лв. Догодина може да се пробваме да си я търсим сами ;)

Хижа Ледницата. Разстоянието според указателните табели би трябвало да е час и 20 мин, но въпреки че минахме част от пътя с кола и си спестихме поне 20 мин качване в началото, пак ни отне час и половина да стигнем дотам. Пътят е приятен, почти равен, без големи изкачвания и спускания. Един от онези безкрайни родопски пътища, при които понятието за времепространство се размива – стрелките на часовника забавят ход, а всеки следващ завой е като предишния. Вървиш и вървиш, и ти се струва, че е минало много време, а всъщност са само десетина минути и сякаш можеш да вървиш така вечно без да стигнеш никъде. Най-хубавата част е, когато най-накрая видиш хижата в далечината. Работеща е и от нея тръгват маршрути към с. Мугла, хижа Перелик и др.

Пещера Ледницата. Намира се на около 20 мин от едноименната хижа по най-дясното отклонение (по което трябва да тръгнеш, за да видиш мини-табелата, на която няма информация за разстоянието и която незнайно защо не е сложена при останалите туристически указатели). Пещерата напълно отговаря на името си и още на входа се усеща наистина вледеняващ полъх. Повече от десетина метра навътре не може да се влезе и ако не сте оборудвани с фенерче (ние предвидливо бяхме) всъщност и нищо не може да се види. Дървена стълба води надолу, но изглеждаше доста нестабилна, а и краят и остава в тъмнина и не се знае къде е, така че решихме да пропуснем подобни екстремни емоции. Не знам дали си заслужава ходенето до пещерата, но ако така и така сте били час и половина път до хижата, още 20мин нищо не е ;)

Параклис св. Георги. Намира се на около 15мин. от края на Горно Гела. Може да се тръгне и от центъра ако ви се катери по баирите :) Вероятно е най-миниатюрният параклис, който съм виждала и едва ли има повече от 3 кв. м. Целият направен от дърво и… за съжаление заключен. Намира се на една полянка и наистина не е нищо особено, така че разходката си заслужава само ако наистина няма какво друго да правите. Или ако имате желание да продължите към…

Крепост Турлата. От параклиса се слиза до реката и оттам започва едно рязко изкачване към крепостта (ако предположим, че такава наистина съществува). След първите 100 м. денивелация в рамките на около 15 мин се стига до разклонение, където иначе поставените на правия път табелчици изчезват. Едното разклонение води до просторна поляна, където пътеката се губи, а другото продължава нагоре и отново почти се губи. Разстояние до крепостта няма указано по табелите, беше вече късно и доста облачно и затова се отказахме. Ако предположим, че крепостта се намира в подножието на или на самия връх Турлата, може би по-удачен вариант е качването до с. Стикъл и продължаване към върха от там. Табели (поне из селото) има, но дистанцията пак е неизвестна, а и по тях се споменава само върха, не и крепостта (както и по табелите в Горно Гела пише само за крепостта, но не и за върха).

Това засега, следващия път по-оптимистично :)

бутон за социални мрежи